Тайната на дълголетието Здрава компания Продуктите на 21 век Колко струва здравето Здрав бизнес Здрав дух в здраво тяло Čeština

Vision Tea

 Хибискус и горски плодове - бодрост у дома и на работа

Състав: цвят от хибискус, горски плодове, плодове на арония (черноплодна рябина) и плодове на трънка, плодове на шипка, листа от мента.

Композиция от пет шедьовъра на природата – ароматна и разнообразна по вкусовите си нюанси - съдържа уникална колекция от полезни вещества.

 Шипката и хибискуса са:

  • богати на витамин С;
  •  подпомагат повишаването на тонуса
  •  подпомагат общото укрепване на организма.

Аронията (от гръцките думи «помощ», «полза»), трънката и ментата, които са богати на витамини, минерали и други биологично активни вещества, подпомагат нормализирането на дейността на организма. 

 

Една чаша чай, не само загрява и повдига настроението, но и влияе благотворно върху работата на Вашия организъм, благодарение на действието на натуралните компоненти.

Историческа справка
В Древния Изток добавяли цвят от хибискус в състава на различни благовония за тяло и за помещения, а също така в чая. В Древния Рим за същите цели използвали цвят от шипка (дива роза). Спартанците лекували раните си с масло от шипка.
Скитите вярвали, че аронията е мощен талисман, който защитава от уроки и магия.





Това може би ви интересува
...

 



 

Каркаде – напитката на боговете

Рядко в природата съществува растение, което да е толкова полезно за човека. Червеният чай се оценява от любителите на здравословния начин на живот с много си полезни свойства.

Каркадето притежава уникални функции: напитката в охладено състояние понижава кръвното налягане, а в горещо го повишава.

В допълнение чаят има благотворен ефект върху черния дроб, стомашно-чревния тракт, нервната система. Също така каркадето действа спазмолитично и диуретично, почиства организма от интоксикация с алкохол, с други думи - махмурлук. Укрепва стените на кръвоносните съдове и регулира пропускливостта им.

Още от древността наричали чая "напитката на боговете", защото  фараоните и египетските жреци го предпочитали.

 

Мента

 
Листата на ментата съдържат етерично масло, терпени и терпенови деривати, танини, горчиви вещества, никотинова киселина, изовалерианова киселина и др.

Ментолът от етеричното масло възбужда съдовия и дихателния център.

Водни и алкохолни извлеци от ментата оказват успокояващо, обезболяващо, противовъзпалително действие, спират развитието на повечето бактерии. Облекчават дишането при възпаление на дихателните пътища, изгонват газовете от червата, действат дезинфекционно  и дезодориращо при лош дъх в устата. Увеличават отделянето на жлъчен сок. Успокояват сърбежа по кожата при алергични състояния и действат охлаждащо. Разширяват коронарните съдове.

Ментата се прилага при бронхити, алергични реакции, сърдечна невроза, жлъчно-чернодробни заболявания, спазми в стомаха и червата, газове, гастрити, ентерити, при гадене и повръщане, безсъние, главоболие, критическа възраст, възпаление на венците, хемороиди, алергии и др.

 

Шипки


Уникалната комбинация от витамин С и останалите съставки в плодовете на шипката се оказва особено добра алтернатива при лечение на авитаминоза (скорбут) и хиповитаминоза (пролетна умора, състояние след тежко боледуване), тъй като тя повишава жизнения тонус и работоспособността на организма.


Шипките са идеално средство за укрепване и пълноценно функциониране на имунната и кръвоносната система, главния мозък и щитовидната жлеза. За профилактично третиране и ускорено възстановяване на кожата (дерма, епидермис, колаген и еластин), за укрепване на кръвоносните съдове и клетъчните мембрани на всички клетки с цел тяхното пълноценно функциониране.

Шипката е добро помощно средство в терапията срещу песъчинки и камъни в пикочните пътища, както и в борбата срещу местни или общи инфекции (скарлатина, дифтерия, коклюш и пневмония). Шипката повлиява особено благотворно функцията на черния дроб, а също така понижава нивото на кръвната захар, което своевременно я прави подходяща за болни от диабет. Шипката се препоръчва се при лечение на грип, кашлица, маточни и носни кръвотечения.

С богатото си съдържание на витамин С шипките подобряват окислително-редукционните процеси в клетките и пропускливостта на капилярите, а освен това имат и диуретично действие. В 100 г плод от шипка се съдържат около 2 г витамин С, т. е. те са 30-40 пъти по-богати на този витамин от червените домати и лимоните, и около 300 пъти в сравнение с ябълките.

В плодовете на шипката може да бъде открит уникален природен комплекс от естествен витамин А (около 5-7 мг%) и незаменими мастни киселини (Омега-3 и Омега-6), в комбинация с мощни антиоксиданти-флавоноиди и витамин Е, които правят кожата здрава, еластична и младолика, като значително елиминират симптомите на нейното остаряване (бръчки, петна, стрии).

Малките плодчета съдържат още витамините Р, В1 (около 430 мг%), В2 и К, както и пектини (около 11%), масло (около 2%), органични киселини (лимонена и яблъчна), захари (предимно захароза, около 2.5%), дъбилни вещества и минерални соли (около 3.25%), най-вече калиеви (около 512 мг%), калциеви (около 50 мг%), фосфорни (около 54 мг%), натриеви (около 47 мг%) и магнезиеви (около 122 мг%) соли. Те активизират ензимните системи и процесите на синтез на хормони, имат кръвоспиращо действие и повлияват благоприятно въглехидратната обмяна и пропускливостта на съдовете.

По съдържание на минерални соли шипката превъзхожда много плодове и зеленчуци. Богатото съдържание на пектини и танини я превръща в ефикасен лек срещу стомашно-чревни и бронхиални заболявания, образувайки защитен слой върху двете лигавици.

 

Aрония -  Aronia melanocarpa (черноплодна офика, черноплодна рябина)


Плодът на аронията се характеризира с разнообразен химичен състав и голямо богатство на витамини и минерални вещества, което нарежда този растителен вид в списъка на особено ценните лекарствени растения.

Плодът съдържа захари – преобладават фруктозата и глюкозата, което го прави подходящ за диебитици. Белтъчините са представени с голямо разнообразие на аминокиселини.

За лечебни цели и за нуждите на хранително вкусовата промишленост се събират плодовете на аронията. Те съдържат много витамини – Р, С, Е, К, РР, каротин, витамини от серията Б, органични киселини, захар. По съдържание на органични киселини плодовете на аронията значително превъзхождат ягодите, малините, червеното френско грозде и мандарините Съдържат още калий, калций, фосфор, магнезий, пектин, дъбилни вещества и още много други.


Сокът на аронията е много лечебен, помага на обмяната, кръвообразуването и тонуса, стимулира щитовидната жлеза, активизира пропускливостта и еластичността на кръвоносните съдове. Кората на аронията понижава кръвното налягане.

 

Плодовете на трънката със  стипчивия си вкус са привлекли вниманието на народните лечители.

Те се прилагат като запичащо средство при стомашно чревни разстройства. Цветовете се използват като успокояващо, пикочогенно, потогенно и очистително средство. Прилагат се при възпаления на бъбреците и пикочния мехур, при болезнени състояния / невралгии, болки в стомаха, ревматизъм, колики в жлъчния мехур/.

 

  

Липа и мента - душевна хармония през целия ден

 

Състав: цвят от липа, листа от мента.


Нежен аромат на цъфнала липа и ароматна свежест на мента… Благодарение на богатото съдържание на витамини и ценни етерични масла, липовият цвят отдавна се използва в народната медицина като общоукрепващо и понижаващо температурата средство. Не по-малко популярна е ментата, богата на много полезни вещества, в това число на етерични масла и флавоноиди. 

 

Вкусният и ароматен чай с цвят на балтийски кехлибар, събрал в себе си всички цветове на лятото, ще Ви загрее и ще Ви изпълни с енергия. Чаят от липа и мента ще Ви изпълни с усещане за душевна хармония и ще Ви подари чувство за комфорт и защита.

Историческа справка
Липата е свещено дърво за много народи: римляните лекували с нея женското безплодие, древните славяни олицетворявали в нея богинята на любовта и красотата Лада.
Липовият цвят е използван и в лечебните компреси. Според древните гърци, ментата укрепвала ума, а ваните с мента спомагали за концентрацията.






Това може би ви интересува
...

 

 

 


Липовият чай е една от най-медоносните и ароматни напитки, а липата като билка, особено богата на лечебни вещества, намира приложение както в медицината, така и в козметиката.

Липовият цвят
притежава потогонно и диуретично действие. Често намира приложение като помощно средство при лечение на бъбречни заболявания. Той действа противомикробно, противовъзпалително и противоспастично.

Чаят, приготвен от цвят на липа, спомага при възпаление на горните дихателни пътища (ларингит, бронхит, пневмония, ангина) и при повишена температура.

В народната медицина липовият цвят намира приложение при: виене на свят, главоболие, епилепсия, хистерия, пресипнал глас. Отвара от липов цвят се използва под формата на бани при лечение на изгаряния, кожни обриви, ставни болки, хемороиди и шарка, както и за гаргара при възпаление на гърлото и устната кухина.

Чаят от липа, поднесен с мед, е прекрасно успокояващо средство за добър сън. Успокояващите качества на отварата от липа я превръщат в ценна съставка при производството на успокояващи кремове, тонизиращи средства за чувствителна кожа, както и за различни маски за коса. Много фризьори препоръчват изплакването на косата след измиване с липов чай срещу косопад.

Липата намира приложение в ароматерапията: релаксиращото етерично масло подобрява съня; намалява треската и ефективно се справя с възпаленията, като повишава потната секреция, но намалява нощното изпотяване; етеричното масло от липов цвят повлиява благотворно върху психиката на човека.

 

Ментата е многогодишно тревисто растение. Листата на растението отделят етерично масло. Ментата вирее на всички континенти - в Европа, Северна и Южна Америка, Азия, Австралия.


Ментата  притежава толкова полезни свойства, че е считана за една от най-полезните. Ментовото масло успокоява спазмите в стомаха, повишава апетита, подтиска гаденето. Има болкоуспокояващо и противовъзпалително действие.

В бабините рецепти и народната медицина ментата се препоръчва при виене на свят, главоболие, безсъние, епилепсия, депресия. При възпаление на венците, зъбобол и лош дъх в устата също се прибягва до отвара от листа от мента.

Ментовото масло при масажи помага при мигрена, главоболие, простуда, нарушения в менструалния цикъл.

Освен билка, ментата е и оръжие срещу насекоми. Тя ги прогонва и затова много хора държат в гардеробите се торбички с мента.

Растението е много полезно и преди сън. Много полезен е за хора, които често се нервират или изпитват хронична преумора. Ако нервите ви са на ръба и имате нужда да свалите напрежението, и същевременно да се насладите на спокоен сън, ето какво ви предлагаме: пригответе си отвара от едно пакетче чай от мента и едно от маточина и подсладете с лъжичка мед.

 

 Маточина и шипка - романтично настроение и нова енергия

 

Състав: листа от маточина, плодове на шипка, плодове на ким.

Маточината е:

  • богата на витамин С, микроелементи, флавоноиди, етерични масла
  • подпомага нормализацията на дейността на всички системи в организма

Благодарение на съдържанието на витамин С, плодовете на шипката са великолепен адаптоген, подпомагащ повишаването на имунитета, умствената и физическа работоспособност.

 

Кимът влияе положително върху храносмилането, има общоукрепващо действие.

 

В композицията тънките вкусови нюанси се съчетават с наситените, нежният лимонов аромат на маточината – с тръпчивите нотки на кима. Чаят ефиикасно освежава, прекрасно утолява жаждата и възстанавява силите след тежко натоварване.





Историческа справка

За целебните свойства на маточината знаели още древните гърци и араби, а през Х
VI век великият лекар Парацелз я нарича „елексир на живота”. Древните римляни считали, че ароматния ким дава сили, придава свеж дъх и прогонва злите духове. Френските велможи добавяли няколко капки масло от шипка върху кърпичките си и ги подарявали в знак на любов на дамите на сърцето си.







Това може би ви интересува...

 

 



 

 
Маточината успокоява нервната система, има спазмалитично (антиспастично) болкоуспокояващо и противогърчово действие, постиска гаденето и повръщането.Билката се използва широко и влиза в състава на много билкови чайове за лечение на различни нервни нарушения – неврози, неврастении, мигрена, полова възбуда, храносмилателни нарушения от неврогенен произход и др. Използва се още за лечение на високо кръвно налягане, виене на свят, нередовна менструация. Външно намира приложение като гаргара при възпаление на венците и устната лигавица, под формата на компресии лапи при цирей, ревматизъм и др.

 

Шипка

 
 Подобрява окислително-редукционните процеси в клетките, уплътнява капилярите, действа диуретично.

  Приложения:

  • при авитаминоза - скорбут и хиповитаминоза - пролетна умора
  •  при състояния след тежко боледуване - засилва защитните сили на организма
  •  повишава жизнения тонус и работоспособността и активира обмяната на веществата
  •  при трескави състояния, кървене на венците, диария, жълтеница,
  •  при хепатит и други чернодробни заболявания
  •  при обилни маточни кръвотечения
  • диуретично и противовъзпалително средство при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания

 

Ким


Има карминативно, антисептично, спазмолитично, болкоуспокояващо действие и стимулиращо секрецията и моториката на стомаха и червата.

 


Приложения:

  •  Газогонно действие, при стомашно-чревни колики и възпаления
  •  При лошо храносмилане и други смущения на храносмилането
  •   За увеличаване млечната секреция у кърмачки
  • Отхрачващо средство при транхеити, бронхити и други възпаления на дихателната система
  •  Може да се прилага и при деца

 

Шипка и мащерка - оптимизъм и вдъхновение


Състав: плодове на шипка, листа от мента, мащерка.

Благодарение на съдържанието на витамин С, плодовете на шипка подпомагат общото укрепване на организма.

Ментата и мащерката, които са богати на много ценни етерични масла и флавоноиди, влияят благотворно върху дейността на всички системи на организма. 

 Една чаша от тази удивителна напитка, не само ще Ви възвърне душевната хармония и ще Ви подари нова жизнена енергия, но и ще се запомни с неповторим, оригинален вкус. Животворна сила на шипка, нежен вкус на мента и мек билков аромат – чай, който поддържа Вашия имунитет.

Историческа справка.
Първите сведения за мащерката датират от
III хилядолетие преди нашата ера: на древните клинописни шумерски таблици е записана рецепта за целебен компрес с мащерка. Римляните взимали вани с мащерка за повдигане на тонуса. В Древния Египет шипката била символ на младостта, любовта и красотата, мъжката мощ и сила.



Това може би ви интересува
...

 






Шипката – витаминозен сюрприз

Растението шипка (rosa canina) е силно бодлив храст, висок до 2-3 метра, който много хора познават като диворастяща роза. Може да вирее при различни условия и географски ширини, като се среща и на 2000 метра надморска височина. Цветовете цъфтят от май до юли, а плодовете узряват през есента и точно те са „носители“ на множеството полезни свойства на шипката.
Освен в Европа, шипката може да срещне в Азия, Африка и Северна Америка.

За какво е полезна шипката?

Шипката се използва активно в хранително-вкусовата и фармацевтичната индустрия. Тя съдържа много ценни вещества за развитието на човешкия организъм. Шипката е популярна като поливитаминен продукт.

Поради богатото съдържание на витамини и флавоноиди плодът на шипката има разнообразно действие. Притежава диуретично, кръвоспиращо и запичащо действие. Понижава съдържанието на холестерол в кръвта, забавя отлагането на атероматозни плаки в кръвоносните съдове.

В плодовете на шипката се съдържат почти всички витамини — С, Р, В, Е, К и каротин. Те активизират ензимните системи, усилват регенерацията на тъканите, синтезата на хормоните и влияят благоприятно върху въглехидратната обмяна и проницаемостта на съдовете.

Съдържанието на витамин Р способства за намаляване чупливостта на капилярите, подпомага използуването на аскорбиновата киселина от организма. Витамин К влияе върху нормалното съсирване на кръвта. Другите витамини имат важни физиологични функции.

Шипката помага активно при пясък и камъни в пикочните пътища, жлъчнокаменна болест, маточни кръвотечения, анемия, изтощение на организма, при атеросклероза, като средство, повишаващо съпротивителните сили на организма в борбата му срещу местни или общи инфекции и интоксикации (скарлатина, дифтерия, пневмония, коклюш и др).

Може да се прилага също при бавно зарастващи рани, за нормално зарастване на костите при счупване, при понижена секреторна дейност на стомаха и за подобряване на обмяната на веществата в организма.

Шипката съдържа огромна концентрация на витамин С, с което е сериозен „конкурент“ на цитрусовите плодове. Съдържа също витамини В1, В2, Е, пектини, органични киселини, микроелементи.

Шипката укрепва сърцето и кръвоносната система и е особено полезна за сърдечно-съдови заболявания. Богатото съдържание на витамини помага при настинка и вирусни заболявания, тъй като засилва имунната система.
Препоръчително е да се консумира шипка след прекарани заболявания, за да се засили и укрепи организма на болния.


Мащерка – лечебна билка и кулинарна тайна

Лилавият цвят и силното ухание на мащерката привличат отдалече. Мащерката е силно здравословна билка с редица лечебни свойства. Освен полезна за здравето мащерката е и чудесна подправка и кулинарна тайна, както и козметична съставка.

Мащерката (
Thymus – от гръцки: смелост, сила, мисъл), известна още като бабина душица и овчарски босилек, е тревисто многогодишно растение с наситено лилав цвят и силен аромат, който се дължи на етеричномаслените жлези на билката. Използва се цъфтящата част на растението, която се бере в периода май-юли и се суши на сянка при температура 35 градуса. Мащерката расте на туфи и вирее из цяла България по поляни, ливади, край гори, открити, широки и слънчеви скалисти пространства.

Мащерката е една от най-широко използваните билки, богата е на етерично масло, тимол,
  флавонови гликозиди, минерални соли, дъбилни вещества,  и др.

Мащерката с право може да бъде наречена универсално лекарство за всякакви болежки.
Билката има ефикасно действие при грип, възпаление на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, бронхиална астма, коклюш, главоболие, стомашни и чревни заболявания (язва, колит, хроничен гастрит, колики, диария). Мащерката има и противовъзпалително, газогонно, нервноуспокоително, болкоуспокоително, дезинфектиращо, отхрачващо и антисептично действие. Притъпява сухата кашлицата. Според народната медицина мащерката има положително влияние при безсъние, ниско кръвно и кожни заболявания.

Ако замените сутрешното кафе с чай от мащерка, ефектът няма да закъснее. Ще се почувствате по-свежи, бодри и здрави.

С мащерка може да правите бани и компреси при заболявания на ставите, мускулите, радикулит, неврит. Компресите с мащерка са ефикасни и при проблемна, мазна кожа и акне. Запарка от изсушената билка се прилага при проблеми с изпотяването на ръцете и краката. Ставните болки и спортните травми се повлияват добре и от масажи с мащерка. Гаргарата с мащерка пък има благоприятен ефект при възпаленията на лигавицата на устата и гърлото както и при зъбобол. Чай от мащерка, подправен с мед, е също ефикасно лекарствено средство. Мащерката може да се комбинира и с жълт кантарион, мента, цвят от бъз, маточина. Този еликсир от билки е не само вкусен чай, но и прекрасно лекарство.

Етеричното масло е също чудодеен лек, който се прилага под формата на инхалации при простуда и грип.

За бани и компреси
- Супена лъжица от изсушената билка се залива с 400 мл. вряла вода и се запарва за 10-15 мин.
Запарка от мащерка – Една шепа от изсушената билка се залива с един литър вряла вода и се оставя да престои така една нощ, след което се прецежда. Краката и ръцете се потапят многократно в течността.
Чай от мащерка – чаена лъжица се залива с 200 мл. вряла вода и се запарва 5-10 мин.

Мащерката се използва и в кулинарната и козметичната индустрия. Мащерката е важна съставна на шампоани против пърхот и стимулиращи растежа на косата, маски за лице и кремове (тъй като мащерката има регенериращ ефект). Листата от прясна мащерка пък се използват като подправка на салати (шопска, зелена и т.н.), супи, сосове, маринати.

В Древен Египет мащерката е била
  основна съставка на маслото, с което са балсамирали фараоните.

 

Мента - освежаващата билка


Разхлаждаща през лятото и сгряваща през зимата – ментата е една от н ай-приятните и популярни билки. За какво може да ни е полезна употребата на мента и как да я консумираме?

Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите |за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Именно затова тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението. 
   
Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, метеоризъм (газове в червата), успокоява спазмите в храносмилателните пътища, възвръща апетита. Има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие.
  Ментата е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство.

Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания. Ментата се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо.

Народната медицина пък казва, че ментата е подходяща билка за лечение при виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия. Отварата от листа се прилага при нервна възбуда, при възпаление на венците и
  зъбобол.  Ефикасни са и гаргарите с мента. Тя помага и за премахването на лошия дъх в устата

При мигрени, простуда, кашлица, възпаления на синусите, умора, шок, нервно напрежение са удачни инхалациите с ментово масло. Масажът с ментово масло пък е ефективен при нарушения в менструалния цикъл. От мента се правят и компреси при кожни обриви, натъртвания и циреи.

 

Зелен чай с лимонова трева - дълъг и щастлив живот

 

 Състав: листа от зелен чай, лимонова трева.

Зеленият чай е спечелил света, благодарение на уникалните си свойства:

  •  високата концентрация на съдържащите се в него антиоксиданти
  •  подпомага защитата на организма от вредното въздействие на свободните радикали.

 

 Зеленият чай съдържа витамини, минерали, ценно етерично масло и флавоноиди, и традиционно у нас се асоциира с дълголетието. Лимоновата трева благотворно влияе върху храносмилането, подпомага общото укрепване на организма.


 Чаят пленява с мекия си вкус и нежен цитрусов аромат, добре освежава, подарява нови незабравими усещания…

Историческа справка.
В Китай и Япония листа от зелен чай активно се използват в салати, супи или се задушават с месо — по съдържание на белтъчини, зеленият чай може да се сравни с боба или лещата. От древноста се счита, че лимоновата трева е способна да отблъсква мрачните мисли и да вдъхва нови сили.





Това може би ви интересува
...

 



Зеленият чай – здраве във всяка чаша

 
Зеленият чай е познат на човечеството от хиляди години. Той се приготвя от листата на вечно зелен храст, от който се приготвя и черния чай.

Черният чай минава по-специфична преработка и затова е по-силен и не се харесва на всеки.


Зеленият чай има изключително благоприятно действие върху човешкия

организъм. Той е неизменна част от азиатската култура . В Англия също е на голяма почит и заема достойно място в традиционния следобеден ритуал за пиене на чай.


Как действа зеленият чай?

  • Има благоприятно влияние върху метаболизма. Пречиства организма и засилва перисталтиката. Стимулира произвеждането на хормона норадреналин, който помага за бързото изгаряне на калории. Зеленият чай е един от най-благоприятните видове чай за отслабване, защото не влияе значително на кръвното налягане и няма изкуствено действие. Действието му е меко и ако нямате проблеми, няма да усетите значително влияние върху метаболизма си.
  • Особено добре се отразява на бъбреците и пикочния мехур.
  • Съдържа голямо количество витамин С и е силен антиоксидант. Неутрализира свободните радикали, които са основните виновници за стареенето на организма. Затова много хора смятат, че зеленият чай удължава живота.
  • Консумирането на разумно количество зелен чай, поддържа тонуса, поради съдържащия се кофеин в него. Помага при преумора и продължителна работа, изостря ума.
  • Изследователи на свойствата на зеления чай твърдят, че той помага срещу образуване на ракови клетки в организма.
  • Съдържащият се в него цинк го прави много благотворен за бременни жени.
  • Поддържа нормалната дейност на сърцето и е полезен за хора с високо кръвно налягане.
  • Има много добро пречистващо действие. Прочиства кръвта и кръвоносните съдове. Препоръчва се за пушачи, защото помага да се изхвърлят по-бързо вредните вещества, натрупани след продължително тютюнопушене.


 Лимонена Трева–има успокояващ ефект, помага срещу стрес и безсъние, пречиства храносмилателната система, тонизира кожата и мускулите. Има цитрусово свеж и сладък вкус.

Лимоновата трева е широко разпространена в Индия и се използва като билка и подправка в азиатската кухня. Има цитрусов аромат.

Маслото от лимонова трева е с жълт до кехлибарен цвят и се използва поради антисептичните му свойства при микози (има противогъбични свойства).

Лимоновата трева се консумира като чай за лечение на страх и безпокойство в бразилската народна медицина.
Лимоновата трева е известна също като "
Gavati Chaha" на езика маратхи (Gavat – трева, chaha-чай) и се използва като добавка към чая и в препарати като "kadha", която е традиционна растителна "супа" против кашлица, простуда, при астма, порязвания, проблеми на пикочния мехур, като средство за изпотяване, за облекчаване на главоболието, газогонно и т.н. Лечебните и свойства я правят популярна още в древна Индия в лекарствата на Аюрведа за облекчаване на кашлица и запушен нос.



И малко история...






История на чая


От най-старите китайски писмени документи ста­ва ясно, че в Китай чаят е бил използван като лечеб­но средство още през 2700 година пр. н. е. Будистките монаси култивират чайното растение в манас­тирските градини и разпространяват чайната култу­ра в Китай, Тибет, Индия и Япония. По време на ранната династия Хан (202 г. пр. н.е. — 1 г. от. н.е.) чайните растения вече се отглеждат в Сечуан и из­вън манастирите. Едва през шести век обаче чаят става истинска народна напитка, достъпна за всички слоеве от населението в Китай и Тибет. Чаят е не само важна съставна част на будистките дзенцеремонии, но и е високоценен като лекарство. През 12 век от Китай в Япония са пренесени големи коли­чества чайни растения, които се развиват толкова добре, че ботаниците отделят особен вид
Camelia japonica. И днес в Япония се произвежда изключи­телно зелен чай.

През 14 век по Пътя на коприната в Европа прис­тигат първите вести за екзотичната напитка. Порту­галците, които притежават най-добрите кораби и са способни търговци, доставят първите товари чай в Лисабон. С холандски кораби чаят отива във Фран­ция и Холандия.

През 1618 година китайският посланик в Москва подарява на руския цар Алексей няколко сандъчета с чай. Дворът харесва непознатото питие и с това се слага началото на оживена търговия между Русия и Китай. Историческите документи свидетелстват за 200-300 камили, които през летните месеци постоян­но били на път като чайни кервани между Китай и Москва. Руският народ оценява високо чая като топ­ла, освежаваща напитка през студената зима. Самоварът, създаден по тибетски образец, скоро става част от всяко руско домакинство.

През 1650 година известният губернатор на Нова Холандия в Америка, Питър Стювезант, изпраща чай на холандските заселници в Ню Амстердам, който по-късно получава името Ню Йорк. Макар че е обло­жен с високи данъци, чаят се разпространява бързо и в другите колонии.

С вековете търговията със Запада се разраснала и чаят стигнал и до Европа. В Англия го опитали едва през 1657-1660 г. Там напитката станала популярна едва когато Чарлз Втори седнал на трона. Той пиел зелен чай по цял ден и все възхвалявал финия му вкус и нежния аромат. За да не остане по-назад, останалата част от двора започнала да му подражава. Постепенно и цялата страна. Следобедният чай дължи появата си на Ана, седмата дукеса на Бедфорд (1783-1857 г.), придворна дама на кралица Виктория. По онова време хайлайфът се засищал с богата закуска, лек обяд и много късна вечеря. Да, ама един следобед на дукесата и прималяло от глад. Тя поръчала слугите да и донесат чай с кекс в будоара и. Толкова и харесало, че започнала да похапва с чай всеки следобед.

Отначало чаят е рядкост, екзотична стока, достъпна само за благородниците и богатите търговци. Когато Англия се намесва в търговията с чай, напитката става любима и на средните класи и страната преживява истински „чаен бум“. Към среда­та на 19 век англичаните започват да садят чай в ко­лониите си Индия и Цейлон (Шри Ланка). Преди то­ва най-големите износители на чай са Китай и Япо­ния, които търгуват със зелен чай, т. е. с изсушените, но неферментирали листа на чайното растение. Чер­ният чай с „новите“ си аромати се налага едва в нача­лото на 20 век. В английските чайни плантации про­изводството на черен чай все повече се усъвършенст­ва. Тази нова английска чайна култура се разпростра­нява бързо в Европа.

      

Легенда за чая


Чаят съществува заради странните навици на китайския император Шен Нън, живял през
 XXVIII век преди Христа. Императорът пиел само преварена вода, за да не пипне някоя болест. Един ден, докато обикалял провинциите си, той ожаднял и слугите веднага наклали огън под див чаен храст. Не щеш ли, вятърът отронил няколко листа във водата. Императорът усетил приятния аромат.  Когато опитал течността, той бил възхитен от аромата и вкуса. Открил, че запарка от чай неутрализира отровното действие на някои билки, утолява жаждата, намалява сънливостта и подобрява сърдечната дейност.

 Новината за откритието му се разнесла из страната и скоро всички китайци започнали да си варят  чай.

Най – старото чаено дърво е на около 1700 години

Чаят е вечнозелен храст и в природата се превръща в дърво ( най- голямото чаено дърво е открито през 1939 година  в Юнан, Китай. То е с височина над 30м, диаматър 1 метър и е на около 1700 год ). Култивираните растения се поддържат с височина 1 – 1,5 м. и за да не бъдат повреждани листата от слънцето, чаят често се засажда под сянката на специално подбрани големи дървета. За първокачествения чай се берат най-младите листа и пъпки, а от останалите листа се получават по ниските качества. Брането на листата се извършва само ръчно.  

 

Чай с лед

 

Някъде през далечната 1904г. на Световното изложение в Сейнт Луис, англичанинът Ричард Блечиндън имал щанд за чай. Било топло и за съжаление, предлаганият от него индийски чай  не привличал вниманието на посетителите. Тогава му хрумнала идеята да сложи няколко бучки лед в чая, само и само да накара хората да го опитат. Идеята му била моментално възприета и от тогава  ледената напитка е любимо питие на много хора през летните горещини за охлаждане, утоляване на жаждата и ободряване.

 

 

Как се е появило филтърното пакетче     

 

 Изобретяването на филтърното пакетче в началото на 20-ти век от нюйоркчанина Томас Съливан  решава сериозни проблеми в търговията с чай.

 Томас Съливан  бил предприемчив търговец на чай и кафе, който търсел лесен и евтин начин за изпращане на мостри на клиентите си. Хрумнала му идеята да слага чая в малки, ръчно изработени торбички от коприна. Скоро клиентите му открили лесния и практичен начин за правене на чай и  започнали да запарват чая направо с торбичките... и ....поръчките на чаени пакетчета завалели..




 начало


 




© 2009 «Vision»
Designed by Fractalla studio