Тайната на дълголетието Здрава компания Продуктите на 21 век Колко струва здравето Здрав бизнес Здрав дух в здраво тяло Čeština

Здрав дух в здраво тяло

Здрав дух в здраво тяло


"
Здрав дух в здраво тяло". Колкото и клиширано да звучи тази популярна мисъл, тя е безспорна истина, доказана във времето.

  •   Човек не може да бъде пълноценен, ако не е физически здрав – това е максимата на античното общество.
  • Биолозите ще допълнят, че физическото натоварване подобрява кръвообращението и съответно работата на мозъка.
  • Психолозите ще добавят, че физическият труд укрепва нервната система.
  • Учителите по физкултура са убедени, че освен всичко казано дотук, спортът формира и устойчиви нравствени качества...


  


И всички те са абсолютно прави
.


Спортът наистина е здраве – и физическо, и духовно! Той е в основата на
качества като точност, отговорност, целенасочен стремеж към успеха, хъс и воля за победа. Спортуващите разбират, че за да постигнат желаните резултати, първо трябва да се потрудят добре, а и резултатите ги амбицират да са упорити в подготовката си. Впоследствие придобитата издръжливост и тренинг си казват думата и в реалния живот – спортистът не се отказва пред трудностите и пречките, обучен е и вярва, че има възможности и резерв, с които да постигне целите си въпреки всичко. И така проявява своето активно отношение към живота.



„Движението е живот и животът е движение”

 Здрав дух в здраво тяло!

Изключително голяма е защитната роля на движението. То управлява множество процеси в организма и оказва влияние на всички органи и системи. Така че за регулярния спорт може да обобщим:





* Ефективно се бори с наднорменото тегло
- множество изследвани
я показват, че 45-минутни тренировки на велоергометър два пъти седмично позволяват на участниците трайно да намалят подкожните си мазнини, като успоредно се редуцират и мазнините около вътрешните им органи.



* Активното движение намалява симптомите на депресия - дължи се на факта, че по време на движение тялото отделя повишени количества медиатори като серотонин и ендорфин. Смята се, че при депресия тренировките за издръжливост са точно толкова ефективни, колкото и медикаментозната терапия. Освен това се наблюдава и повишено самочувствие, и значително добро общо състояние, което своевременно намалява рецидивите на болестта в сравнение с пациенти, които приемат лекарства.

* Физически активните хора могат по-бързо да разграждат хормоните на стреса и поради тази причина да се отпускат за по-кратко време. Благодарение на тренировките в тяхното тяло се образуват допълнитени рецептори, които контролират количеството на хормоните и при определени нива провокират отделянето на ензими, които да разградят увеличеното количество медиатори. Ето защо след състезание един спортист се възстановява в рамките на 6-8 часа, докато на един нетрениран човек ще са му необходими около 2 дни.

* Спортът се оказва нова надежда за хората в напреднала възраст, защото две тренировки седмично намаляват с около 60% риска от развитие на Алцхаймер.


* Случвало ли ви се е да имате постоянни болки в гърба? Проблемът лесно може да бъде разрешен с редовни силови тренировки на мускулатурата на гръдния кош, които повишават подвижността на гърба, засилват поддържащата мускулатура и намаляват оплакванията в лумбалната област. Понякога дори една тренировка седмично може да има положителен ефект.

* Спортно ходене, бягане или умерени силови натоварвания са в състояние да повишат костната плътност, като успоредно с това се подобрява координацията на мускулите и потенциално се намалява рискът от травми и развитие на остеопороза в по-напреднала възраст.

* Регулярният спорт, практикуван от пациенти с коронарни заболявания, ефективно намалява риска от инфаркт, инсулт и сърдечно-съдови опе
рации, за разлика от неактивни пациенти с аналогични оплаквания.


* Спортувайки, със сигурност ще намалите кръвното си
налягане. Според проучване, направено в Северен Илинойс дори само с обикновено ходене систолното налягане намалява с 3, а диастолното с 2 mm Hg, което своевременно отговаря на ефекта, постигнат при прием на понижаващи диастолното налягане медикаменти. Продължителните и интензивни тренировки за издръжливост понижават и систолното налягане с цели 7 mm Hg. Твърди се, че ако систолното налягане бъде намалено за постоянно само с 2 mm Hg, то рискът от инсулт намалява с цели 30%.

* Спортът се оказва и добро превантивно средство в борбата с рака. Установено е, че активно спортуващите хора страдат 50% по-рядко от рак на червата и 40% по-малко от рак на белия дроб. Дамите, които редовно се движат, рискът от рак на гърдата е с 40% по-нисък, а регулярно трениращите мъже страдат 30% по-рядко от карцином на тестисите.

 

Активното движение, изразено във физически упражнения, спорт, разходки и други практики, оказва влияние на всички биоенергиини процеси в тялото и оптималния кръговрат на телесните течности и вещества в тялото.

Не забравяйте най-старата поговорка, свързана с движението - здрав дух в здраво тяло.

 
 


Навярно сте чували и за следната зависимост: "Движението по своето въздей
ствие е в състояние да замени всяко лекарство, но всички лекарства в света не са в състояние да заменят въздействието на движението".






Неслучайно нашето добро здравословно състояние е неразривно свързано с движението. Редовните тренировки не само укрепват тялото и подобряват кондицията, те оказват положително въздействие върху психиката, координацията и способностите за концентрация.

Повишената двигателна активност е не само добра превантивна мярка срещу различни болести, но може да се окаже и добро средство за възстановяване на организма след преживяни заболявания.

Бавното бягане например е най-ефикасното средство за укрепване на сърдечно-съдовата система на човека, защото консумацията на кислород е няколко пъти по-висока в сравнение с тази в спокойно състояние.

При такова бягане сърцето изтласква повече кръв в периферията, стимулирайки тонуса на сърдечно-съдовата система и укрепването на сърдечния мускул. Възрастни хора, бягащи всеки ден, имат сърдечно-съдова система, която незначително се различава от тази на младите.

"Движението е здраве, а здравето е живот" - едва ли има някой, който би се усъмнил в тази максима, защото неслучайно нашето тяло е добре конструирано и пригодено за движение, "снабдено" със сложна и стабилна двигателна структура, а всички органи и системи са тясно свързани с физическата активност.


За ползата от активното движение:

* Жлези.

Спортуването повлиява особено благоприятно функцията на
жлезите.
Щитовидната жлеза освобождава големи количества от хормоните тироксин и йодторонин, които засилват обмяната на веществата, а енергийният оборот се повишава дори в период на покой. От друга страна, надбъбречните жлези отделят повишени количества адреналин. Хормон, който активно повишава пулса и кръвното налягане, което активира дейността на мускулите, а допълнително отделеният кортизол стимулира складирането на въглехидрати в черния дроб.

Друга, особено важна за доброто здравословно състояние на организма жлеза - задстомашната, отделя равномерни количества инсулин, при което се повишава числото на инсулиновите рецептори и те се сенсибилизират. В резултат клетките получават по-голямо количество глюкоза, а нивото на кръвната захар се понижава - т. е., спортуването се превръща в идеална превантивна мярка срещу диабет тип 2.

На последно място, но не по важност, са половите хормони и по-специално тестостеронът, който по време на физическа активност и известно време след това се отделя в значително повишени количества. При дамите той циркулира също в артериите, но в по-малки количества. Именно тестостеронът е този, който стимулира изграждането на мускулна тъкан.

* Имунна система. Учени установяват, че от 10 до 12 седмици след активни тренировки за издръжливост, количеството антитела (имуноглобулини) видимо нараства, което неминуемо води до повишаване на съпротивителните сили на организма.

* Бял дроб. Един активно спортуващ човек диша по-рядко, но с по-дълбок прием на кислород, за разлика от нетренирания човек. Спортистът при едно вдишване поема 2.5 л въздух вместо обичайните 0.5 л. Причината е в повишените нива на хормона адреналин в кръвта, при което дихателните пътища се разширяват и увеличават обема си. След 2-3 месеца тренировки за издръжливост човек може да поема до 25% повече кислород в организма си.

* Черен дроб. Повишената нужда от въглехидрати води до увеличаване на запасите на гликоген в черния дроб. При по-интензивно и продължително натоварване черният дроб освобождава значителни количества захар в кръвта, която се изгаря в клетките и се преобразува в енергия.

* Нервна система. При активно трениращите хора се наблюдава повишаване с около една трета на процесите на кръвоснабдяване на различни зони на мозъка. Значително нараства и броят на новообразуваните нервни клетки в хипоталамуса, в резултат на което се подобрява паметта и способността за концентриране. Нервните клетки от своя страна способстват и за освобождаване на ендорфини, които повлияват благотворно психиката на човека и неговото добро настроение.

* Кръвоносна система и сърце.
Изпомпването на кръв от сърцето към всички части на тялото е процес, значително облекчен от земното притегляне. Съвсем не е така лесен обратният процес. Ето защо нашият организъм е снабден с т. нар. венозни клапи, които посредством контракциите на мускулатурата на крайниците изтласкват кръвта и лимфата към горната част на тялото и най-вече към сърцето.

Но тази система действа безотказно само когато мускулите на краката работят пълноценно. При обездвижване или слаба мускулатура кръвта се придвижва трудно нагоре и започва да се събира в съдовете, което от своя страна води до тяхното разширяване и потенциално нарастване на възможността от образуване на разширени вени и тромбози.

Сърдечният мускул от своя страна е пригоден така, че да може лесно да се приспособява към настъпващите промени и съответно започва да работи по-икономично. Например, сърцето на един 30-годишен нетрениран бегач изпомпва до 40 л кръв в съдовете посредством 150 удара в минута, а същото количество кръв при активно спортуващ бегач се изпомпва само със 120 удара в минута.

Активното движение повлиява особено благоприятно процесите на производство на кръв в организма. Например, при един 70-килограмов човек количеството кръв може да се повиши с 6 до 8 л. Значително нараства броя на червените клетки, които пренасят допълнителни количества кислород в мускулите и органите. Кръвните клетки подобряват своята еластичност и оптимално нагаждат формата си към тесните капилярни съдове, което стимулира обмяната на веществата между кръвта и тъканите.

* Мастна тъкан. Повишените нужди от енергия "принуждават" организма да посяга към запасите, натрупани в мастните тъкани и мастните възглавнички постепенно изчезват. Променя се съотношението на мазнините в кръвта, като "добрият" холестерол надделява над "лошия", което от своя страна води до запазване еластичността на кръвоносните съдове, значително намалява свръхнатоварването на сърцето и съответно потенциалния риск от инфаркт.

* Опорно-двигателна система. Активното движение води до увеличаване на плътността на костно-ставното вещество, при което се увеличава и устойчивостта при натиск и натоварване, а това е добра превантивна мярка срещу остеопороза в напреднала възраст. Скелетната мускулатура и сухожилията стават по-еластични и се удебеляват, стабилизирайки костите и намалявайки значително опасността от травми.

Поради по-мощните съкращения на сърцето кръвта достига до мускулните капиляри, което води до разширяване на съдовете до една трета. По този начин мускулатурата е богато кръвоснабдена и допълнително обезпечена с кислород, което своевременно й помага да произведе енергия от въглехидратите и мастните киселини в митохондриите.

Добрата кондиция на ставите зависи също изцяло от физическата активност, защото без движение предпазващата ги от триене хрущялна тъкан "гладува". Тя не е свързана с кръвоносната система и се обезпечава с хранителни вещества единствено когато ставата се движи. В противен случай свободните радикали и разлагащите хрущяла ензими могат да положат началото на "унищожителен" процес, който може да доведе до възпаление или дори до пълно обездвижване на ставата.

В биологичния си цикъл човек ежедневно включва редуване на сън, работа, почивка, хранене и други дейности в определена последователност и ритъм, които определят нашия режим на живот. Ако тези дейности се повтарят ежедневно в един и същ ритъм, се изгражда жизнен динамичен стериотип.

 

Специалистите от Световната Здравна Огранизация (СЗО), са извели четири фактора, определящи състоянието на нашето здраве, които са следните:

  • Състоянието на околната среда
  • Начинът на живот
  • Индивидуалните генетични особености
  • Здравното обслужване на населението

Решаващо значение от тях имат първите два фактора. Състоянието на околната среда обаче е свързано с глобални икономически и екологични проблеми, които ние трудно бихме повлияли. Ето защо единственият фактор, който можем напълно да контролираме или поне се заблуждаваме, че можем, е начинът ни на живот.

Мащабни проучвания на американски експерти доказват, че огромно значение за дълголетието и поддържане на доброто качество на живот имат следните 7 "златни" правила, характеризиращи здравословния начин на живот:



1.      Редовен 7-8 часов качествен сън за денонощие.

2.    Здравословно хранене с максимално разнообразие на хранителни продукти, без прехранване

3.    Ежедневна закуска

4.    Поддържане на нормална телесна маса

5.     Пълно въздържане от тютюнопушене и наркотични вещества

6.    Избягване злоупотребата с алкохол и медикаменти

7.     Оптимална двигателна активност, най-добре съчетана със закалителни процедури

Навярно ви прави впечатление, че три от изброените елементи на здравословния начин на живот са свързани с правилното и балансирано хранене. Това не е случайно, тъй като ежедневната закуска и поддържането на оптимална телесна маса са равнопоставени на останалите правила, въпреки че на пръв поглед изглеждат частен случай на здравословното хранене.

Живеем ли здравословно? Дори и да спазваме последния писък на уелнес културата, все още чувстваме, че нещо ни липсва. Замърсените газове, които дишаме, хлорираната вода, която пием, пестицидите, консервантите и хранителни добавки в храната ни и още куп хиляди неща - всички те вредят на нашето здраве. И ако все повече се замислим ще установим, че животът сам по себе си ни убива. Да дадем пример с кислорода - най-ценният химичен елемент, без който не можем да оцелеем, но именно той е главният виновник за процесите на стареене и канцерогенеза. Факт е, че ние не можем да се откъснем изцяло от вредните фактори, да променим изцяло средата, в която живеем, и дори да успеем, ще се озовем в отшелничество на самотен връх в Хималаите.

 

Човек може до последния си миг да поддържа ума и тялото си в перфектна форма, спазвайки правилен хранително-двигателен режим. Непрекъснато си повтаряйте, че „движението е живот и животът е движение” и всяка сутрин започвайте с гимнастика.

Силата на мисълта носи здраве или болест в зависимост от това как се насочва. Бъдете оптимисти, вярвайте в силите си и мислете само позитивно.

Ставайте и лягайте с мисълта „Здрав съм, бодър съм, нищо ми няма” и „организмът ми е самолекуващ се и самовъзстановяващ се механизъм”.

С подходяща профилактика на здравето и начина на мислене, човек и на преклонна възраст може да се чувства, а и да изглежда като младеж.

Здравето, добрата физическа форма и бързият ум се дължат на начина на живот и мислене.

Ако искате да бъдете здрави, трябва:

  • да се усмихвате повече
  • да бъдете по-добри
  • да мислите повече за другите и да ги обичате
  • да мислите само позитивно и с вяра и оптимизъм да вървите напред и да се справяте с трудностите, защото във всеки живот има трудности, но няма непреодолими трудности!

 

 




начало




© 2009 «Vision»
Designed by Fractalla studio