Тайната на дълголетието Здрава компания Продуктите на 21 век Колко струва здравето Здрав бизнес Здрав дух в здраво тяло Čeština

Моите любими книги

Моята любима статия отправям като послание към всички, които се замислят върху стойностните неща в нашия живот


Животът не се мери с броя вдишвания,
а с моментите, които спират дъха ни!

Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем по¬вече, но научаваме по-малко. Планираме по¬вече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".

Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.


Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

•  •  •

       Джордж Гарлин




Моята любима притча

 За белия кон и съдбата


В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде... Веднъж старецът видял, че коня го няма и всички жители на селото започнали да му говорят:

- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че коня го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва?

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.

Но след 15 дни  конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коне.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - факт  е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?!

Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат!

След една седмица  синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.

- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете  това благословия ли е или нещастие? Кажете  просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца обаче  останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия.

Старецът отвърнал:

- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син си е останал в къщи.Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга.
Животът е просто един безкраен път ...





        Животът има своите хубави и лоши страни. Повечето от нас се вживяват напълно в тази драма. Когато нещата вървят добре, сме щастливи. Когато вървят зле, сме тъжни. Този подход към живота е пътят на слабите. Ставаш като парче дърво, подхвърляно от морските вълни. Променяш се според течението, в един момент се движиш в една посока, в следващия поемаш в друга. Един далеч по-мъдър начин да играеш играта е да се откажеш да правиш преценки. Не слагай етикети на преживяванията си и просто ги приемай без съпротива. Следващата стъпка е да разбереш, че животът не е нищо друго, освен училище за растеж и всичко, което ти се случва е красиво.


 

Всичко, което ти се случва , е просто възможност за растеш и да излекуваш онази част от себе си, която се нуждае от лечение.


Всяко преживяване в живота идва, за да ти предаде урока, който ти е нужен, за да се издигнеш на следващото ниво. Когато ученикът е готов, учителят винаги се появява.

 

Ако не приемеш знанието, което се крие в определено преживяване, например защото обвиняваш някой друг за случилото се, каквото и да е то, и не забележиш мъдростта, която ти е отредено да научиш, това обстоятелство ще продължи да се повтаря, или рециклира, в живота ти, докато накрая я проумееш. И колкото повече игнорираш уроците, които ти се предлагат, толкова по- болезено ще бъде всяко събитие, което ти ги поднася, докато накрая идва момент, в който страданието става толкова силно, че единствената ти възможност е да научиш урока.

 

 

Откъси от книгата на Робин Шарма „Светецът, сърфистът и корпоративния директор”



 


Ако имаш намерение да строиш „Импайър стейт билдинг”, първото , което трябва да направиш , е да изкопаеш дълбока яма и да излееш здрава основа. Ако ще строиш къща в предградията, трябва да излееш само петнайсет сантиметрова основа. В  бързината си да забогатеят, повечето хора се опитват да построят „Импайър Стейт Билдинг” върху петнайсет сантиметрова основа.

 

 

Животът е най- добрият учител. Повечето време животът не ти говори. Той просто те бута насам натам. С всяко побутване той ти казва: „Събуди се! Има нещо, което искам да научиш.”

Ако научиш уроците на живота, ще се справиш. А ако не успееш, животът ще продължава да те бута насам натам. Хората правят две неща. Едни просто се оставят на живота да ги бута. Други се ядосват и отвръщат. Но те отвръщат на шефа си, на работата си, на съпруга или съшругата. Те не знаят, че този, който ги бута, е самият живот. Животът бута всички ни насам натам. Някои се отказват. Други се борят. Малцина са тези, които научават урока и продължават нататък.Те приветстват живота, когато ги бута. За тези малко на брой хора това означава, че трябва да научат нещо и те искат да учат. Така прогресират.

 

Мнозинството от хората цял живот гонят заплати, повишения и работна сигурност, пришпорвани от емоциите желание и страх, без да си задават въпроса накъде ги водят тези предизвикани от емоциите мисли.
Представете си следната картина : впрегнато в каруца магаре, под чийто нос неговият собственик държи морков. Собственикът на магарето може би отива там, където иска да отиде, но магарето преследва една илюзия. На другия ден просто ще има друг морков за магарето.

 

Използвайте мозъка си, работете безплатно и скоро умът ще ви покаже начини, чрез които можете да печелите много повече, отколкото бих могъл да ви плащам аз. Ще започнете да виждате неща, които другите не виждат. Възможности, които се намират буквално под носа ви. Повечето хора никога не виждат тези възможности, защото търсят пари и сигурност и точно това и получават.


 

Откъси от книгата на Робърт Кийосаки „Богат татко, беден татко”



начало




© 2009 «Vision»
Designed by Fractalla studio